Наръчник за компостиране

Компостирането –  лесно и полезно!

Да  направим сами най-качествения подобрител и стимулант за почвата в собствения си двор – компост!

В природата огромното разнообразие от растителни и животински видове съществува от векове. Това е една самоподдържаща се система – без добавяне на синтетични минерални торове за подхранване на растенията и без ненужни отпадъци. Тя се поддържа от милиони бактерии, гъби и насекоми, които усвояват и се хранят с растителни и животински отпадъци. Те ги преработват в продукт, който може да бъде използван отново за растежа на растенията. В резултат  се получава кръговрат, чиято цикличност спомага за правилното и непрекъснато функциониране на жизнените процеси в живите организми.

Проблемът с депонирането на отпадъците може да бъде решен единствено чрез компостиране.

Компостирането – спестовната касичка на градинаря!

Компостирането е един от най-ефективните начини за предотвратяване на реалната опасност от екологична катастрофа. Това е процес, при който органичните вещества се разграждат и се превръщат в хумусоподобен материал, наречен компост. Това е най-добрият начин за управление и рециклиране на органични отпадъци, което го прави уникален и незаменим. Органичните отпадъци – хранителни и градински, имат една обща черта, която ги отличава от останалите битови отпадъци – те бързо се разлагат. В природата  разградените вещества се усвояват от почвата като по този начин  се възстановява нейното плодородие. Постоянното добавяне на органичната материя и на компост подсигурява почвата с хранителни елементи и подобрява нейната структура, създавайки една добра среда за растежа на растенията.
Компостът подхранва почвата, изгражда структурата, повишава обмяната на въздух /аерацията/ и осигурява задържането на вода в нея. Когато той се смеси с глинеста почва, тя се олекотява, а песъчливата – задържа водата по-добре. Добавеният от почвата компост намалява ерозията, подобрява киселинността и развитието на корените на растенията.

Компостът е „черното злато” за почвата. Той е общоприето средство за подобряване на нейната структура и задържането на влага. Главният принос на компоста се изразява в увеличаване съдържанието на влага и  на органични вещества в почвата. Ако компостът не е обогатен с други материали, той има ограничена способност за наторяване, тъй като е с по-високо съдържание на азот, фосфор и калий, които се съдържат в необработената животинска тор.

Преимуществото на компоста се изразява в това, че се намалява вероятността за почвена и ветрова ерозия. Стабилизират се промените в почвената температура, а това от своя страна води до условия, стимулиращи растежа на корените на растенията и развитието на полезни почвени микроорганизми.

За разлика от други органични материали, компостът, получен от градинските и полските органични материали има ниска или незначителна концентрация на тежки метали и токсични органични съединения. Съотношението на азот, фосфор и калий в компоста е 1:1:1 или най – много 2:2:2, което означава, че той доставя в умерени количества  тези три елемента. Компостът може да се използва като заместващ или допълнителен горен почвен слой. Приложим е и смесен с пясък.

Компостът проявява своите хранителни качества бавно. За разлика от химичните торове, растенията взимат от компоста необходимите хранителни вещества, а останалите остават в почвата. Следователно колкото по-дълго време обогатяваме почвата с компост, толкова по-плодородна става тя.
Например ако четири години сме подхранвали дадена почва с компост, то през следващите тя запазва своите хранителни качества, без да се нуждае от каквито и да било допълнителни стимуланти.

Компостът е не само хранително вещество, той може да служи и като резервоар за вода. Той има свойството да абсорбира количество вода два пъти по-голямо от неговото собствено. Това го прави подходящ за сухи площи, в които се отглеждат култури, нуждаещи се от по-голямо количество вода.

Пример: лозови насаждения, ягоди, бобови и тиквени култури.

Компостът е приложим за цветни градини, поляни, общински площи и гробищни паркове.

Градинските и домакинските органични отпадъци, които се изхвърлят на сметището, се разграждат много бавно поради липса на кислород в огромната и разнородна купчина отпадъци. Разграждайки се в сметището, органичните отпадъци образуват метан /силно отровен газ/ и кисели утайки, които при проникването им в почвата, могат да замърсят подпочвените води. Компостирането на тези отпадъци може да има много по-ефективен и по-икономичен начин на управление.

Компостът е тъмнокафяв материал с наситена миризма на пръст

Домашно произведеният компост съдържа определено количество неразградени частици – клончета или черупки от яйца.

При производството на по-големи количества компост, постъпващите биоразградими  материали най-напред се нарязват, след което се компостират в купчини. Полученият материал се пресява с цел отстраняване на по-едрите частици, които отново могат да се върнат в купчината за доразграждане. За постигане на по-добро качество на компоста е необходимо да се пресее през сито.

Какво се случва по време на компостирането?

Компостирането е процес на преработка на материали от растителен произход, извършвана последователно от различни групи макро- и микроорганизми. Всяка група създава подходящи условия за следващата група организми, като разлага или преработва биоразградимите отпадъци до стадии, подходящи за преработка от други организми. В компостния куп протичат поредица от трансформации, предизвикани от организми, които намират подходящи условия за живот в него. Компостът се превръща в „живо същество”, което диша, загрява се и накрая узрява. Различните микроорганизми – бактерии и червеи, променят веществата в купчината, тяхната форма, цвят и свойства и така създават нови вещества и хумус. Тази нова биомаса е с повишена жизненост.

Фактори, които оказват  влияние  върху процеса на компостиране

• Кислород

За нормалното протичане на компостирането е необходим кислород. Той стимулира процеса на разграждане на материалите от микроорганизмите. Необходимото количество влага е между 40 и 70 процента.

През първите две седмици е необходимо компостната купчинка да се разбърква през два-три дни.

• Хранителни вещества – съотношение въглерод – азот
  Това е храната, необходима за осъществяване на процеса  компостиране. Както хората, така и организмите, които разграждат органичните отпадъци, се нуждаят от добре балансирана диета. На всички живи организми са необходими големи количества въглерод /С/ и по-малки количества азот /N/. Съотношението между тези  елементи в храната е известно като въглеродоазотно съотношение /С:N/. Микроорганизмите използват въглерода като източник на енергия, а азота – за растежа си, така, както ние използваме въглехидратите за създаване на енергия и протеините за растежа на тялото ни.
• Киселинност – pH

Разграждането се извършва най-ефективно при ниво на pH между 6 и 8. Ако стойностите на pH са много високи, азотът се извежда във вид на амоняк и полученият компост няма да има добри торови качества.

• Температура

Най-подходящата максимална температура е 55–60 ^oС, защото по-високите температури потискат повечето микроорганизми и процесът се забавя. От друга страна, при 60 ^oС се унищожават патогенните микроорганизми.

 За да получите добър компост, спазвайте следните съвети:

• Когато температурата спадне под 37 ^оС, преобърнете купчината.
• Ако съдържанието на влага превишава 60%, преобърнете купчината.
• Ако е необходимо добавяне на влага, преобърнете купчината по време на дъжд.
• През по-студените месеци, направете по големи купчинки и покрийте с найлон.
• Наблюдавайте влажността

По-голяма влажност означава по-бързо компостиране!

Съвет

При сухо и горещо време покривайте компостния куп, за да запазите влагата; през зимата това ще запази компоста от преовлажняване.

• Вятър

При силен вятър  температурата в купчината се понижава от тази страна, която е изложена на неговото влияние.

• Период

При спазването на всички необходими изисквания компостът ще е готов за около 4 месеца. Ако го оставим без наблюдение – за една година.

 Кой осъществява процеса на компостиране?

В процеса компостиране вземат участие над 200 вида бактерии и не по-малко от 50 вида гъби. Тези видове може да се подразделят според температурния им диапазон на психрофили (t<20o ^oС), мезофили (t=20–40o ^oС) и термофили (t>40 ^oС). Микроорганизмите, които преобладават в крайния стадий на компостирането, са мезофили.

Защо е необходимо да се научим да компостираме?

• Подпомага отглеждането на здрави и вкусни плодове и зеленчуци.
• Намалява градинските и домакинските отпадъци.
• Превръща отпадъците в полезен материал и подобрява качеството на почвата.
• Повишава способността на почвата да задържа вода.

Какви продукти могат да се компостират?

Материалите, които подлежат на компостиране, са:

• Зелени – съдържат азот – обелки от зеленчуци и плодове, стайни и градински цветя, прясно окосена трева;
• Кафяви– съдържат въглерод – изсушена трева и листа, хляб, макаронени изделия и картонени опаковки.

За качествено компостиране е необходимо „зелените” и „кафявите” материали да бъдат в приблизително равни количества!

По-голямата част от вашите кухненски и градински отпадъци могат да бъдат сложени в компостера.

• Окосена трева
• Торбички от чай / утайки от кафе
• Черупки от яйца
• Повехнали салати
• Изгнили плодове
• Клончета от окастряне и листа
• Надземната част на картофите
• Хартиени отпадъци – салфетки и хартиени кърпички, картонени кутии, вестници и негланцирани рекламни брошури и диплянки, които са чудесен източник  на въглерод. Не забравяйте първо да ги накъсате на малки парчета, после ги смесете със „зелени” материали (тези, които съдържат азот) в равни пропорции.

• Съвет

  След като формирате  купчината за компостиране, я поръсете с дървени стърготини. Те се  състоят основно от целулоза, която  се  разгражда под въздействието на ензима целулаза, вследствие на което се отделя кислород, който служи за поддържане на аеробните процеси.
  Целулозната молекула съдържа по 3 хидроксилни групи на всеки глюкозен остатък: [C₆H₇О₂(OH)₃].
  Молекулата на целулозата има множество късички разклонения, всяко от които завършва с по една хидроксилна  химична група /ОН/ и при нейното разрушаване се отделя кислород, който служи за поддържане на аеробните процеси.

Какви продукти не трябва да се компостират?

• Сготвена храна.
• Месо, риба, кокали  – отделят миризма, която привлича животните.
• Млечни продукти /сирене, мляко,масло, майонеза и олио/ – причиняват гниене, при което се отделя неприятна миризма (с токсичен характер).
• Изпражненията от кучета, котки и прасета – привличат насекоми, които могат да се превърнат в потенциален източник на  зараза, тъй като съдържат вредни патогени.
• Пластмасови и метални отпадъци.
• Въглени и остатъци от изгорели въглища.
• Остатъци от синтетични платове.
• Заразени и инфектирани растения.
• Подземната част на картофите.
• Орехови листа, обелки и клончета – заради веществото юглон, което потиска развитието на почвените микроорганизми (затова около орехите няма трева). Същото важи и за дивия (конски) кестен.
• Болни листа от заразени дървета.
• Листа от рози и розови храсти.
• Плевели със зрели семена.
• Коренищни плевели като коприва, бодили и други.

В какво да компостираме?

• В обикновен дървен сандък
• В кошер за пчели
• В стар варел
• Обикновена купчина

Продължителността на компостирането зависи от сезона и температурата:

• През пролетта и лятото са нужни около три месеца.
• През есента и зимата – приблизително девет месеца.

Как да ускорим процеса?

Както градинските, така и хранителните отпадъци ще се компостират много по-бързо, ако се добавят аеробни микроорганизми (такива, които работят в кислородна среда), калциев пероксид, дрожди и ензими, съдържащи се в препаратите за компостиране – биологичен активатор за компостиране, BioAktiv за компостиране. Селективно подбраните култури са способни да разградят и преработят растителни отпадъци – целулоза, лигнин  и др.

Предимства от употребата на препарати за компостиране:

• Разграждането на материала за компостиране става по-бързо и по-качествено.
• Осигурява ускорено разграждане при постоянна температура.
• Предпазва от анаеробна ферментация и формирането на неприятни миризми.
• Подпомага получаването на висок добив от естествен хумус, който стимулира растежа и състоянието на растенията.
• Ускорява процеса на биодеградация многократно.

Компостът е готов, когато:

• Пидобие тъмнокафяв цвят
• Стане рохкав
• Придобие миризма на пръст

Компостът – има ли стойност на тор?

Преимуществото на компостa е, че подобрява структурата на почвата и повишава нейното качество. Има способността да задържа влага, което помага на растенията да развият добра коренова система. Следователно имаме пълно основание да считаме, че компостът е много по-качествен тор в сравнение с минералните торове. Той не само обогатява състава на почвата, но и допринася за израстването на здрави и устойчиви на болести плодове и зеленчуци.

Как да компостираме:

• птичи  тор – отговорът на този въпрос ще намерите тук
• конски тор – информация по този въпрос тук

Компостирайки своите отпадъци, имаш възможност да отглеждаш и консумираш естествена, здравословна и био храна!

Източник: Столична община, Наръчник за компостиране, Проект „Въвеждане на фамилно компостиране на територията на Столична община“, Профис, София 2011